Няма да разбереш... както и да го кажа, както и да го напиша - все едно...
Не бях се замисляла какво е това "случайност". Вече зная... Нереалността, в която срещнах теб. Какви огромни вълни от чувства...непознати за мен...
Аз ли те допуснах в моя свят или ти ме въвлече в своя... така и не разбрах... Но, изведнъж започнах за заспивам с мисълта за теб, да се събуждам с твоето име в съзнанието си, да живея с теб, разказвайки ти в мислите си всичко, което не можех да ти кажа... Сигурно, силните чувства създават известна обвързаност, засягат свободата ни... Кой знае... Аз така и не разбрах.
Но друго разбрах - това, че не искам да те има на глътки! Да се появяваш и да си отиваш...и да си отиваш, да си отиваш... както сега.
Питам се, защо си ми нужен... Ще преодолея, ще престана да чувствам, може би ще забравя... някога... Но, сега боли!
В капана на мълчанието ти аз съм безпомощна и тъжна. Ненавиждам я тази зависимост!!! Ден, след ден...
Събуждал ли си се нощем в нищото, търсейки някого?
Сигурно, всичко това е само в мен... въображаемо, ранимо, безсмислено...
Няма да разбереш... Ти си далече от мен... от сърцето ми...
Душата ми носи твоето име...
Докога?..

• 
• 
•